Панчарево – из „Анатомията на едно падане“

Гора, жега, пот, шум на птички, вода и коли в далечината.

Караш, мъчиш се да не се пребиеш, и изведнъж горската пътека, застлана с влажни камъни започва да лети към теб. В следващия миг разглеждаш в удивителни детаили няколкото сравнително гладки камъка, с които ще се срещне ръката ти всеки момент. Дори са красиви… В по-следващия миг вече лежиш на въпросната пътека на рамо, увит по привидно невъзможен начин около колелото. Оглеждаш за поражения – само сравнително леки охлузвания. Радваш се. Ще боли известно време, но за два-три дни ще мине. Не ти пука, псуваш мръсно, осново за спорта, не че си толкова ядосан. Дори по-скоро е приятно. Удобно е… Въпреки всички закони на логиката, дори и физиката и анатомията. Не ти се става, излежаваш се…

Успяваш някакси да се разгънеш в стоящо на два крака състояние, сглабяш колелото. Не помниш какво точно стана, виждаш следата от поднеслата предна гума и си изясняваш работата. По охлузванията вече има кръв, когато погледна първия път нямаше. Интересно. Промиваш леко с вода. Боли. Псуваш още по-мръсно, но тихичко, да не се стреснат птичките по дърветата наколо. След малко пътеката свършва, излизаш на планираната крайна точка. Пребил си се баш накрая…. Честито.

Чешма, асфалтов път, до спирката на автобуса за вкъщи по асфалта са има-няма 15 минути. Карал си няма и час. Малко е. Не можеш да си сгъваш ръката, но не ти пука. Теглиш една майна и тръгваш по някаква пътека нанякъде. На картата мяза хубава, широка и проходима. Картите лъжат. А тъпаците с джипове, които са изровили целия път са… тъпаци. Около час каране нагоре, или по-скоро бутане, с елемнти на каране, накъсани от леки падания из коловозите. Поглеждаш назад… Може би става за спускане. От някой пълен психопат. Но все пак става. Що-годе… Някой път… може би… не, по-скоро не. Освен всичко останало трябва друго колело, шлем, още протектори, много тренировки… може би след време, когато не е толкова кално….. не, по-скоро не.

Поляна, път надолу и път на горе. Майната му, стига бутане. Трева, храсти, коловози. След това широк каменист път със стратегически разположени шипкови храсти около него. Спирачките са най-добрият ти приятел. Стига да спираха… Следващия път с нови накладки. А някой хубав слънчев ден – с дискове. Тогава живота ще е много по-хубав…

Вкъщи. Душ и damage control. Цял съм, всичко ми функционира. Поне що-годе. След 2 дни съм като нов. По наколенките, освен половин тон кал, има и няколко много приятни следи. Представям си краката си, надрани от зъбчатките, около които се бях осукал. Следваща покупка – протектори и за ръце!

Мразя шипки. Освен ако не са под формата на чай или мармалад.

~ от Beyonder на юни 13, 2008.