Боянски водопад

Крайно време му беше и на него… Вече над месец залежават снимките от там.

На кратко – една събота решихме да се замъкнем на Витоша, като ни водеше колега софиянец. Планираният маршрут беше Княжево – Копитото – Боянският водопад – Бояна. В княжево се тръгва от последната спирка на трамвай 5. По стълбичките и широката пътека до паркчето. След половин-един час се стига до Бялата вода – голяма чешма, където реанимирахме за малко. Докато вървяхме се откри на няколко пъти приятна гледка към крайните квартали на китното селце София. Доколкото може да е приятен един подобен изглед… След чешмата се продължава или по широкият път, или на пряко през пътечка в гората. Ние естествено избрахме вторият вариант. Бях забравил колко приятно е да се разхождаш из широколистна гора и да слушаш вятъра в клоните на дърветата. Тук-таме срещахме някой гъбар или просто разхождащ се човек. В общи линии пътеката е доста ясно очертана и шанса да се загуби човек е малък. Пък и си имахме местен за водач Даже двама. През повечето време дори се виждаше и самата кула на копитото, така че проблем няма.

По някое време се качихме до горе, пресякохме асфалтирания път към копитото и продължихме по пътечките из гората. Вятъра реши да види дали ще може да ни издуха от баира, ако се напъне, но за наше щастие не успя. Въпреки че ни продуха доста стабилно. След като ме овикаха докато се мотах със статива на полянката от първата снимка, си продължихме по пътя. Женската част от групата ни дори си насъбра цветенца в шише от минерална вода, за подарък. Забравих да я питам как ги е изкарала след това от там… Минахме покрай някаква хижа, на която й забравих името, както и покрай плюещата чешма, която тактично заобиколихме, за да не ни наплюе и нас След това си продължихме по пътечките надолу към водопада.

В общи линии до самия водопад стигнахме безпрепятствено. От върха  му гледката беше изключително красива, сигурно защото в близост се виждаше Бояна, а самата София беше назад.

Имаше и една малка площадка точно от където пада водата, но не посмях да отида на нея, понеже нямах доверие на обувките си, а реката беше придошла и имаше лек шанс да стигна до долу по експресната процедура. Може лятото пак, но няма да има толкова вода и няма да е така зрелищно..

След като се нарадвахме и тръгнахме към основата на водопада останахме приятно изненадани от практическата липса на пътека… Е, след малко скачане по камъните стил ‘дърт-козел-планинар’ се добрахме до долу, за да ни окъпят водните пръски на водопада. Останалите гледаха и се радваха, а аз се чудех как да се сместя, барабар със статива, на един камък, за да направя снимката в ляво:) Е, в крайна сметка не успях да се пребия, което е добре… май.

А ето го и самия водопад в цялата му прелест, гледан отдолу:

Небе няма, защото над нас беше облачно, мъгливо, и със силно слънце над всичко това. Само толкова успях да спася от него… По скалите се виждат и размазани мини-дъгички, причинени от капките вода по неутралния филтър. Следващия път с чадър! Или поне някаква кърпичка за скоростно забърсване на попадналите капчици

След като се нарадвахме на водата поехме към Бояна, използвайки вече познатата козя стратегия. Малки поточета, бучене на вода, мокри камъни, мъх, гора. Изключително приятно.

Равносметката беше един изключително приятно изкаран ден, както и около 7 часа ходене. Включително и стабилно мотане, където ни падне

Сега само трябва да се намери време за следващата планирана обиколка на Витоша, включваща водопада Самоковеца и каменната река над него. Стига да успеем да го съгласуваме с изпитите през сесията, но не се съмнявам че това ще стане, така и така никой не учи… поне да се разходим

 

(разказ и снимки от Сопот къминг суун… демек най-много до около месец )

~ от Beyonder на май 24, 2008.