Дървета, скали, мъгла и… факли

Всеки път когато пътувам до Плевен или обратно с влак минавам покрал Лакатник. До сега не ми е правило впечатление, влака дори не спира там. Обикновено проспивам цялата местност, въпреки че е доста красива. Просто след 20-тото преминаване транзит почва да писва. Този път обаче слязох там. Плана беше да гледаме факелното шествие и да преспим на спални чували.

Първите ми впечатления бяха за ударно чист въздух и адски красиви гори. Но пък първият задминаващ ме ТИР по улицата до реката все пак реши да ме подсети къде и кога живея.

Едно красиво водопадче в началото на пътеката, мъхести зелени камъни.. и тръба към съседното кръчме… Е, поне беше маскирана от мъх и водорасли.

Следваше запознанство с Филип и Алекс, и двамата австрийци, и двамата скални катерачи (Алекс е жена, за протокола). До сега не бях виждал човек да тича толкова бързо по каменни стълби в скала… А в последствие и по самите скали. Докато останалите ентусиазирано си щъкаха по скалите, аз зяпах ту по тях, ту по скриващото се слънце, ту по дерето на реката… И респективно за малко да се метна надолу в гората, докато се мъчех да снимам кацнал със статива на един камък…

Ето го и въпросното залезче. Поне пуфкави облачета имаше в изобилие. И даже се опитваха и да ни навалят, гадините.

Обаче докато се нагласим и се оказа че сме изпуснали основната цел на пътуването – факелното шествие. Тамън си събрахме багажа и минаха покрай нас… Е, пак беше сравнително зрелищно, макар и в леко оредял състав, поради мача Левски – ЦСКА същата вечер. Но и без това по-нагоре пътеката е тясна и се вие в гората, та няма кой-знае колко удобни места за снимки. Но догодина ще се постарая да не изпускам началото

В ляво се виждат огнените следи на факлите. На сутринта погледнах от горе пътечката, от която е снимано това… Добре че беше тъмно тогава! И специални благодарности на Филип, който ми помагаше с пренасянето на статива и фотоапарата из чукарите!

Това пък е гледката в другата посока:

През нощта беше забавно, придойдоха и други ентусиати катерачи, носещи бира, мента и козунак. С дружни усилия успяхме да уплътним липсващия прозорец и разбитата врата на каменната къщурка (с бетонен покрив), в която се подслонихме. За целта ползвахме два лилави дуждобрана, един лист от вестник, опаковки от вафли, солети и шоколад. Всичко това сглобихме с промишлени количества изолирбанд (който се оказа че се отлепва само като го погледнеш по-мръсно), лейкопласт и малко пирони. Добре се получи, а освен това стана и сравнително топло. Спането се извършваше върху дървено-каменни пейки по стените, като Ира балансираше върху една разклатена дървена пейка без облегалка до масата. Искрено впечатлен съм, не успя да се изръси нито веднъж!

Не, не е дъжд, звезди са. Нали знаете, онези светещи точици дето понякога се появяват на небето през нощта. От София рядко се виждат, спокойно, простено ви е. По скалите на по-горната снимка има една малка провесена червена къщичка, на големият размер се вижда – малко под ръба, където започва въжето. Кой психопат я е направил там, не знам. Кой още по-голям психопат би се навил да спи в нея, също не знам.

Имах планове и за изгрев на сутринта, но получих предимно и основно стабилни мъгли. Честно казано, таях скрити надежди да са ниско до земята и да снимам от скалите реката и селото, забулени в мъгла, а аз да съм над нея и слънцето да се показва над хълмовете… Е, почти се получи. Видях слънце към 10, когато отивахме към гарата

И въпреки всичко беше красиво За финал – една панорамка от скалната тераса над къщичката:

(най-големият размер е 13320 x 2807 пиксела, около 10MB ! )

Догодина пак. Или доста по-скоро…

~ от Beyonder на май 16, 2008.