Пролет пукна, ние не
Преди няколко дни официално настъпи първа пролет. Със сняг. Което беше яко де, имам силно изразен афинитет към студа и ми беше приятно
Но въпроса е че вече всичко живпо почна да цъфти и да се раззеленява. Докато се прибирах с влака днес установих че е настъпил рая на равнинният пейзажист. Прясно разорани и наситено кафяви ниви, граничещи с ярко зелени поникнали житни поля. И на границата между тях цъфнало с розови цвекенца дръвче. А до него двамина работници палят моторна резачка клас „Хускварна“, модел ‘73-та – 10 коня, модифицирана от карбуратор на инжекцион и електронно запалване.
Тракторчета пърпорят и вдигат пушилка сред облаци гарги, налитащи над изровените останки от предната реколта. Измъчени трактористи лежат омазани с масло под въпросните тракторчета, като се опитват да сглобят нещо от скоростната кутия, която след безбройните ремонти от 3 степени е останала с две почти работещи, и още една ако треснеш по-яко лоста, че да влезе. Докато рояците гарги налитат на талази към краката им и падат в полет когато се приближат на под 4 метра.
Спретнато подредени жълти и лилави минзухарчета се гледат мръснишки от двете страни на пътеката в двора на някоя китна полу-срутена селска къщурка с два бидона с джибри и камара пънове за казана отпред.
Абе идилия просто. Сега остава и да се пораззеленят малко дърветата да се скрият торбичките, оплетени в клоните и всичко ще е наред.
Другари пишман фотографи, обединявайте се! И почвайте да снимате, че след месец всичко ще прецъфти и си бало фара.
(и наистина видях поне 3-4 брутални кадъра от влака, особено трактора с гаргите. жалко че са им откинати аварийните спирачки…)

Гледам, че имаш афинитет към студа – току-що гледах „Touching the void“ – ако и по алпинизъм си падаш, виж го!
Чак толкова студено не ме блазни.. Все още
Но най-вероятно и него ще изгледам, като ми остане време. Иначе сега свалям Steep. Психопати!!